Двама учени са установили, че Земята се затопля, защото поглъща повече слънчева светлина поради намалената глобална облачна покривка
Ще запомним тазгодишните летни месеци с изгаряща босите стъпала настилка, разтапящи се от изпепеляващата жега близалки и препълнени с хора открити басейни, търсейки разхлада във водата им.
Доклад на Европейската комисия „Коперник“ регистрира през август 2024 г. рекордни стойности на средната глобална температура през последните 12 месеца – увеличение с 1,51 градуса Целзий над прединдустриалните нива.
По подобен начин, използвайки сателитни данни, Рой Спенсър и Джон Кристи от Университета на Алабама в Хънтсвил установяват, че средната температура през август е била с 0,88 градуса Целзий по-висока от 30-годишната средна стойност за периода 1991-2020 г.
„Екстремната жега не е просто екологична криза, тя е сериозна заплаха за общественото здраве – и общностите в цялата страна се борят да реагират“, заяви министърът на здравеопазването и социалните услуги на САЩ Ксавиер Бесера в прессъобщение.
„Това, с което се сблъскваме днес, не е същото, което изпитвахме преди 30 или 40 години. Това е различен свят, в който се намираме.“
Президентът Джо Байдън представи на 14 август Национална стратегия за справяне с жегите за периода 2024-2030 г., изпълнявайки обещанието от юли да предприеме допълнителни мерки заради повишаващите се температури. Според Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC) на ООН те се дължат предимно на причинени от човека повишени нива на парниковия газ въглероден диоксид (CO2).
„Стабилизирането на климата ще изисква силни, бързи и устойчиви намаления на емисиите на парникови газове и достигане на нулеви нетни емисии на CO2“, заяви в прессъобщение Панмао Жай, китайски климатолог и съпредседател на работна група в Междуправителствената група по изменение на климата (IPCC).
„Ограничаването на други парникови газове и замърсители на въздуха, особено метан, може да има ползи както за здравето, така и за климата.“
Нед (Недялко) Николов, физик и изследовател от Щатския университет на Колорадо, заяви пред The Epoch Times, че IPCC греши по отношение на CO2.
„Според теорията за парниковия ефект, съставът на атмосферата е важен“, коментира Николов. „Твърди се, че малки увеличения на въглеродния диоксид в атмосферата причиняват глобално затопляне и че трябва да спрем изгарянето на изкопаеми горива, за да избегнем опасни климатични промени.“
„Това е напълно погрешно.“
Николов и Карл Целер, пенсиониран метеоролог от Американската служба за горите, публикуват на 20 август свое проучване, което е установило, че последното затопляне не е резултат от увеличаването на CO2.
След анализ на сателитни данни, двамата изследователи стигат до заключението, че Земята се е затоплила, защото абсорбира повече слънчева светлина поради намалената глобална облачна покривка.
Албедо и климат
Според Националната администрация по аеронавтика и космически изследвания (НАСА) атмосферата на Земята постоянно работи за балансиране на „енергийния бюджет“ на планетата – количеството енергия, което влиза и излиза от нея. След като късовълновата радиация на Слънцето – слънчевата светлина – достигне Земята, енергията се връща обратно в космоса като топлинна радиация.
Ако този баланс е нарушен и се абсорбира повече слънчева светлина или в космоса се изпусне недостатъчно топлина, температурата на Земята ще се повиши. Дисбалансът в енергийния бюджет е известен като радиационно форсиране, като входящата радиация е късовълнова, а изходящата радиация е дълговълнова (или топлинна).
Освен това албедото на Земята – частта от слънчевата светлина, отразена обратно в космоса – влияе върху количеството радиация, достигащо повърхността.
В своя Шести доклад за оценка IPCC посочва, че поради повишената концентрация на CO2 в атмосферата от човешките емисии на парникови газове, енергийният бюджет на Земята е извън баланс – задържа се повече топлинна енергия, което води до повишени температури и по-топли океани.
Той също така отбелязва по отношение на албедото на Земята, че между 1950 и 1980 г. е имало „доказателства за широко разпространен спад на повърхностната слънчева радиация (или затъмняване)“, последвано от „частично възстановяване (изсветляване) на много места за наблюдение след това“.
Що се отнася до причината, IPCC посочва: „Смята се, че многогодишната промяна в антропогенните (причинени от човека) емисии на аерозоли е основен фактор (средна достоверност), но многогодишната променливост в облачността също може да е изиграла роля.“
Освен това IPCC посочва, че някои проучвания демонстрират че „облачността“ може да играе роля в „затъмняването“ и „изсветляването“. Но приносът на аерозолите и облаците за затъмняването и изсветляването все още се обсъжда и „произходът на тези тенденции не е напълно разбран“.
Това, според Николов, е мястото, където на помощ идва неговото проучване.
Предизвикателство към съществуващите теории
„Климатът се контролира от количеството слънчева светлина, абсорбирана от Земята, и количеството инфрачервена енергия, излъчвана в космоса. Тези количества – заедно с техните разлики – определят радиационния бюджет на Земята“, се посочва в уебсайта на Системата за облаци и лъчистата енергия на Земята (CERES) на НАСА.
От март 2000 г. екипът на НАСА събира сателитни данни за изследване на енергийния обмен между Земята и космоса.
Използвайки тези измервания и „нов модел на чувствителност на климата, получен от независими планетарни данни на НАСА“, Николов и Целер оценяват как намаляващото албедо на Земята е повлияло на глобалната температура през 21-ви век.
„CO2 е газ с невидима следа, който не пречи на слънчевата светлина. Смята се, че улавя топлинното излъчване, идващо от повърхността, но това е погрешно схващане, тъй като абсорбцията на дълговълнова радиация от CO2 и улавянето на топлина са напълно различни физически процеси. Според втория закон на термодинамиката улавянето на топлина е невъзможно в отворена система като атмосферата“, обяснява Николов.
Той добавя, че докато водната пара също е парников газ, тя става видима, когато се кондензира и образува облаци. А тъй като облаците „отразяват слънчевата радиация обратно в космоса“, тяхното въздействие върху климата е „измеримо и значително“.
„Образуването на облаците се контролира частично от космически сили. Когато облаците намаляват, планетарното албедо намалява и повече радиация достига повърхността, причинявайки по-високи температури.“
„В нашия труд ние показваме, използвайки най-добрите налични наблюдения от платформата [CERES], че затоплянето от последните 24 години е причинено изцяло от наблюдаваното намаляване на албедото на Земята, а не от увеличаване на концентрациите на парникови газове, както твърди IPCC .”
Николов твърди, че в теорията за парниковия ефект съставът на атмосферата е „много важен“ за глобалната повърхностна температура на планетата.
Прилагайки размерен анализ към данните на НАСА, описващи околната среда на различни планети и луни в Слънчевата система – включително Земята – Николов и Целер откриват нова универсална връзка между планетарните тела. Това е показало, че атмосферата затопля повърхността не чрез дълговълново излъчване, излъчвано от парникови газове, а чрез общо налягане – адиабатно, без загуба или придобиване на топлина – и че съставът на атмосферата няма ефект върху глобалната температура.
„Адиабатното нагряване (известно също като компресионно нагряване) е добре известен термодинамичен процес. Това революционно откритие за физическата природа на атмосферния термичен ефект (в момента известен като парников ефект) беше публикувано в рецензирана литература през 2017 г.“, посочва Николов.
„Ето защо, когато се изкачвате на височина, става по-хладно – или в планините, или когато летите със самолет – защото налягането намалява с височината.“
Той сравнява повърхностната температура на Луната, измерена от НАСА, с глобалната температура на Земята, за да оцени топлинния ефект на атмосферата.
„Данните показват, че Луната е перфектен еквивалент на Земята без атмосфера, защото обикаля около Слънцето на същото разстояние като Земята, но няма атмосфера. Така че температурната разлика между Земята и Луната ни дава нетния топлинен ефект на атмосферата на Земята.“
Николов установява, че Луната е средно с около 88 градуса по Келвин по-хладна от Земята (-185.15 градуса Целзий), което според него е значително.
„В момента теорията за парниковия ефект твърди, че без атмосфера Земята би била само с около 33 градуса по-студена, отколкото е сега. Някои оценки дори сочат само с 18 градуса по-хладна.“, коментира ученият.
„Така че настоящата теория силно подценява действителния топлинен ефект на нашата атмосфера. Това топлинно увеличение от 88 градуса обаче се дължи на общото налягане. И това е една от фундаменталните разлики между теорията за парниковия ефект и нашата нова климатична концепция.“
Чрез анализиране на енергийния дисбаланс на Земята (EEI), „изчислен като разлика между абсорбираната късовълнова и изходящата дълговълнова радиация в горната част на атмосферата“, Николов и Целер откриват, че научната общност е интерпретирала данните погрешно.
„EEI не се причинява от ‘улавяне на топлина’ в резултат на увеличаване на атмосферните парникови газове, както се твърди в момента, а „възниква от адиабатно разсейване на топлинна енергия във възходящи въздушни потоци в тропосферата поради намаляващо атмосферно налягане с височината“, обяснява Николов.
Използвайки математика, Николов и Целер конкретно показват, че EEI е „привидно явление“, а не „реален дисбаланс“, което според тях задължително означава, че няма дългосрочно съхранение на топлина в земната система чрез увеличаване на парниковите газове и няма „затопляне в тръбопровода“, както се твърди в последния доклад на IPCC.
Къде са облаците?
Николов посочва, че за намалената облачна покривка на Земята може да има няколко причини, включително галактически космически лъчи, слънчев вятър и взаимодействия между магнитните полета на Слънцето и Земята.
„Имаме хипотези за това какво движи промените в облачната покривка, но нямаме точен механизъм или убедителна теория“, обяснява той. „Ето защо все още не можем да го опишем математически в модел, за да правим прогнози.“
Той призовава за „широкомащабни интердисциплинарни изследвания на физическите механизми, контролиращи албедото на Земята и физиката на облаците“, тъй като те са „истинските двигатели на климата в многодекадни времеви скали“.
„Настоящата климатична наука признава, че облаците са намалели и албедото на Земята е намаляло, но те го приписват на вътрешна климатична променливост. Това е неправилно! Промените в облачната покривка и албедото са форсирани отвън. Идентифицирането на това външно форсиране е мястото, където трябва да се съсредоточат бъдещите изследвания, вместо да изучават въглеродните емисии и радиационното форсиране на парниковите газове“, твърди ученият и добавя, че ако повишаването на глобалната температура се дължеше на парникови газове, би трябвало да има повече затопляне от наблюдаваното.
„Простият факт е, че само слънчевото форсиране обяснява цялото затопляне на 21-ви век и не оставя място за никакво антропогенно форсиране. Тази неудобна истина за климатичната програма на ООН може да обясни липсата на дискусия в Шестия доклад за оценка на IPCC от 2021 г. относно намаляването на албедото на Земята от 2000 г. насам, наблюдавано от [системата за облаци и лъчиста енергия на Земята на НАСА] и неговото въздействие върху последното затопляне.“
В отговор на въпроса „Слънцето ли причинява глобалното затопляне?“, НАСА публикува на своя уебсайт: „Не. Слънцето може да влияе върху климата на Земята, но то не е отговорно за тенденцията на затопляне, която наблюдаваме през последните десетилетия. Слънцето е дарител на живот; то помага да се поддържа планетата достатъчно топла, за да оцелеем. Знаем, че леки промени в орбитата на Земята около Слънцето са отговорни за идването и отминаването на ледниковите епохи. Но затоплянето, което наблюдаваме през последните десетилетия, е твърде бързо, за да бъде свързано с промени в орбитата на Земята, и твърде голямо, за да бъде причинено от слънчева активност.“
До момента на публикуване на статията, от IPCC не са отговорили на искането на The Epoch Times за коментар относно констатациите на Нед Николов.