|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
Под жаркото кенийско слънце възрастни жени на колене и с голи ръце отстраняват плевелите от малките зелени стръкчета просо. Въпреки че работят от сутрин до вечер, почистването на една малка нива им отнема три дни.
„Един комбайн може да замени 1000 души“, казва пред The Epoch Times Юспер Мачогу, земеделски инженер и фермер в Кения. „Има жени, които плевят на колене по цял ден. Тези машини биха променили живота ни.“
Но фермери като Мачогу не могат да получат комбайн. Дори и да можеха да си го позволят с мизерната печалба от продажба на реколта, политиките на западните държави по отношение на климата пречат на африканците да постигнат това, което Западът вече е постигнал – модернизация и просперитет.
През ноември 2023 г., за да намали емисиите на въглероден диоксид от използването на изкопаеми горива, президентът на Република Кения Уилям Руто намалява субсидиите за торове, горива и електроенергия за финансовата 2023/2024 година. Той прави това по нареждане на Международния валутен фонд (МВФ).
„Произхождам от общност, в която хората използват кравешки тор, за да наторяват нивите си“, казва Мачогу. „И причината за това е, че миналата година правителството на Кения реши, че ще се вслуша в МВФ. Той им каза да прекратят субсидиите за торове.“
„Можете да си представите как се отрази това на земеделците. Цените на торовете се повишиха почти два пъти… Така че, ако съм купувал 20 килограма преди, сега вземам 10. Повечето хора се върнаха към използването на кравешки тор, който не е добър азотен тор за техните култури. Не можете да сравнявате карбамида с 46% азотно съдържание с кравешкия тор, който съдържа само 4%. Това е безсмислено.“
Мачогу заявява, че МВФ и западните държави, които приемат климатичните политики за Африка, участват в неоколониализъм или „климатичен колониализъм“.
И това не е по-различно от колониализма в миналото, подобно на който либералните елити, като бившия президент Барак Обама, са осъждали.
„Колониализмът деформира икономиката на Африка и лишава хората от способността им да определят собствената си съдба“, заявява президентът Обама по време на посещението си в Етиопия през 2015 г. „В крайна сметка се появиха освободителни движения. И преди 50 години, в един голям изблик на самоопределение, африканците се радваха, когато чуждите знамена се спускаха и техните национални знамена се издигаха“.
Две години по-рано, през 2013 г., по време на посещението си в Южна Африка, президентът Обама предупреди група млади африкански лидери за последиците от постигането на западен паритет от страна на Африка.
„Ако всички повишават стандарта си на живот до степен, в която всеки има кола, климатик и голяма къща, планетата ще се свари“, казва той, „освен ако не намерим нови начини за производство на енергия.“
Новият климатичен колониализъм се стимулира от глобални организации като ООН, според която Африка трябва да има енергия, но поради опасенията, свързани с изменението на климата, тя трябва да се съсредоточи върху вятърната и слънчевата енергия.
Калвин Бейснър, основател и президент на Християнски Алианс Корнуол, заявява, че в момента „най-вредната политика“ е, че МВФ, Световната банка и агенции като Американската агенция за международно развитие „отказват да дават заеми или друго финансиране за електроцентрали на въглища, природен газ или нефт в Субсахарска Африка (намираща се на юг от пустинята Сахара) и части от Азия и Латинска Америка“. Това е особено пагубно за Африка, казва той.
Виджай Джаярадж, научен сътрудник на Коалицията за CO2, казва, че е израснал в Индия и е станал свидетел на развитието на индийската индустриализация – благодарение на изкопаемите горива.
„По отношение на икономическото развитие енергията е основополагащият крайъгълен камък“, казва той. „Ако ще се контролира начинът, по който хората получават енергия – къде и какво е качеството на енергията, която използват – това ще окаже влияние. Не само като цяло, по отношение на икономиката и БВП, но и на ниво домакинства и индивиди“, споделя Джаярадж пред The Epoch Times.
Колониализъм на климата
Мачогу разкритикува Целите за устойчивото развитие на ООН за Африка до 2023 г., които според него са разработени, след като служители на ООН отиват в Африка, за да проучат проблемите, пред които е изправен континентът. В резултат на тази експедиция служителите на ООН предлагат 17 „решения“.
„Те казаха, че един от проблемите е изменението на климата“, казва Мачогу. „За мен това е безсмислено, защото аз идвам от Африка. Имаме много по-големи проблеми – хора, които заспиват гладни, има толкова бедни хора около мен. За това се притеснявам повече, отколкото да се притеснявам за изменението на климата.
„Всяко решение на проблемите на Африка е съсредоточено върху изменението на климата. ООН казва на Африка: „Ако искате да сложите край на бедността, направете го по начин, който не влияе на климата. Ако искате да имате чиста вода, направете го по начин, който няма да се отрази неблагоприятно на климата“.
Той заявява, че днес има „четири стълба на цивилизацията“ – стомана, цимент, пластмаса и торове.
„Без изкопаеми горива не можем да произвеждаме тези четири стълба на цивилизацията. Без изкопаеми горива не разполагаме с енергия. Трябва да имаме изкопаеми горива. Това е начинът, по който Западът да се справи с бедността.“
Настоящата официална позиция на Програмата на ООН за околната среда (ЮНЕП) по отношение на Африка е да й помогне да постигне модернизация, но това да стане при строги екологични насоки.
По-специално, това включва увеличаване на достъпа до вятърна и слънчева енергия и разчитането на нея, насърчаване на страните в рамките на континента да се обединят и да разговарят за това какво е работило досега и какво не, „приоритизиране на намаляването на емисиите от деградацията на земята“ и разработване на цялостна рамка за „развитие с ниски емисии“.
Мачогу заявява, че на разбираем език политиката на ООН се свежда до „никакви изкопаеми горива за Африка“, което задължително означава никакъв икономически напредък. И обратното, неограниченият достъп до изкопаеми горива може да помогне на Африка да се измъкне от бедността.
„Позволете ми да говоря от името на Африка, защото 60 % от африканците разчитат на селското стопанство за препитанието си“, уверява Мачогу. „Нуждаем се от изкопаеми горива за селскостопанските машини. Въпреки факта, че ООН, МВФ, Световната банка и всички тези екологични организации казват, че Африка трябва да използва слънчева и вятърна енергия, ние не можем да електрифицираме селското стопанство – ако го електрифицираме, то ще бъде в незначителен процент.“
„В момента достъпът ни до земеделска техника е много малък. Мисля, че около 4% или 5% от африканците имат достъп до нея, което е много малко в сравнение с места като Китай – 75%, Индия – 45% и САЩ – 95%. Почти всичко в американското селско стопанство се извършва с машини. Така че достъпът до земеделска техника наистина би променил живота ни, защото би засилил и разширил възможностите ни.“
В допълнение към нуждата от изкопаеми горива за машините и достъпа до заеми за закупуването им, Мачогу заявява, че разширеното напояване, благодарение на изкопаемите горива, би било от голяма полза за Африка.
„Африка не е изцяло зелена“, посочва той. „Имаме други места, които са много сухи. Така че един от най-лесните начини да сложим край на това е като напояваме земите си, а ние ще напояваме земите си с помощта на тръби от изкопаеми горива.“
Мачогу казва, че повечето африканци взимат вода за посевите и околните култури, като я носят от кладенци в пластмасови кофи. Колкото по-далеч е посевът от кладенеца, толкова по-трудоемък и продължителен е процесът.
Той обяснява също така, че употребата на карбамид – тор, произвеждан от амоняк и течен въглероден диоксид, е значително по-малка в Африка, отчасти благодарение на външния натиск от страна на организации като МВФ.
„Лично ние използваме 40 кг азотен тор за един хектар от нашата земя“, казва той, визирайки своето стопанство. „Има други, които използват 20 кг. На някои места, например в Етиопия, хората използват по 16 кг на хектар.“
„И когато отидете на място като САЩ, Западът – който казва, че Африка не трябва да има достъп до изкопаеми горива – използва 120 кг азотни торове на хектар. Европа използва 160-170 кг на хектар, Индия – 250 кг на хектар, а Китай – 360 кг на хектар.
Сравнете 360 кг срещу 20 кг – и това е средната стойност за Африка. Ние използваме 4% от торовете в света – само 4% при 1,4 милиарда души! За мен това е безумно. Така че ние се нуждаем от достъп до торове от изкопаеми горива. Това би променило живота ни по значителен начин.“
Бейснер потвърждава: „Проблемът с цената на горивата е реален и нарастващ в Субсахарска Африка, и честно казано, в целия свят“, споделя той. „Тъй като политиките ни водят до увеличаване на разходите за гориво, ние по същество обричаме хората да имат по-малко реколта и следователно да разполагат с по-малко храна на по-висока цена, която да сложат на масата.“
Бейснер заявява, че забраната на природен газ като гориво се отразява и на азотните торове, за чието производство са необходими „огромни количества“ от него. Според него забраната на природния газ като гориво ще има верижен ефект – цените на торовете ще се повишат, използването им ще намалее, а след това производството на храни по света ще намалее.
Мачогу отвръща, че за разлика от западните държави, ако печалбата от селското стопанство намалее, африканските фермери не могат просто да си потърсят друга работа. „В Кения почти 80% от населението се издържа от земеделие“, казва той. Така че няма как да спрем да се занимаваме със земеделие. Това, което ще се случи и което се е случило, е, че повечето хора сега получават по-малко продукция от своите ферми, което означава, че нямат запаси, които да продадат, за да си купят, да речем, дрехи за децата или да платят училищните такси на децата си.
„А други хора дори не могат да се изхранват от фермите си. Те дори трябва да си купуват храна.“
Пътят на Индия към индустриализацията
Джаярадж казва, че произхожда от семейство на фермери в Индия. Но за разлика от Африка, Индия е успяла да се модернизира благодарение на достъпа до изкопаеми горива – процес, започнал в началото на 50-те години на ХХ в. и достигнал своя завършек през 2019 г. с постигнатия почти универсален достъп на домакинствата до електричество, според Международната агенция по енергетика (МАЕ).
Той заявява, че в продължение на три десетилетия е бил свидетел на „социално-икономическото овластяване на хората“ в Индия. „Населението на Индия е 1,3 милиарда души. Така че, естествено, тя може да се приеме като значително голяма извадка за това какво се случва със селскостопанския сектор, когато се въвеждат политики срещу изкопаемите горива.“
Джаярадж потвърждава, че прехраната на повече от 500 милиона души в Индия зависи пряко или косвено от земеделието. „Когато става въпрос за реално земеделие, повече от 90% от най-често използваните торове в Индия, карбамид, се произвеждат в заводи, които използват газ или въглища“, уверява той.
„Така че, няма съмнение, че ако това бъде засегнато, голяма част от населението ще пострада не само с поминъка си, но и от последващия ефект на доминото за продоволствената сигурност на страната.“
Джаярадж обяснява, че през 60-те години на миналия век Индия е преживяла значителна бедност и глад, които са довели до селскостопанска революция, станала възможна благодарение на използването на торове и изкопаеми горива.
„Почти всички земеделски производители в Индия, ако не са големи или богати фермери, разполагат с безплатно електричество. Това става все по-често срещано явление през последните две десетилетия. Това беше възможно само чрез електроенергия, произведена от въглища, от които Индия има богати запаси“, казва той.
„Не само торове и земеделие, но също така електричеството в малките домове в селските райони на Индия, им позволява да използват електрически моторни помпи за изпомпване на вода в полетата. Това е от голямо значение. И виждате, че изкопаемите горива са във всяка сфера от живота на фермера. Въпреки че един фермер е на полето – заобиколен от природата, ангажиран с природата – всичко, което прави, се поддържа от изкопаеми горива.
„Така че, що се отнася до земеделието и целия сектор, би било опустошително, ако те преминат към биологично земеделие или намалят вноса или производството на изкопаеми горива.“
Този опит и скорошният всеобщ достъп до електричество са дали на индийците дълбока оценка за надеждната енергия и разпространението на въглища, нефт и газ.
„Индия използва много въглища. Очаква се темповете на потребление на въглища в Индия да изпреварят тези в Китай, тъй като темповете на нарастване на търсенето на електроенергия също се очаква да бъдат над тези в Китай през следващите две десетилетия. Това обобщава ползата от значителното използване на въглища и изкопаеми горива през последните три десетилетия.“
Според Джаярадж за разлика от Африка, Индия не се подчинява на западните държави и няма намерение да преминава към или да разчита на възобновяема енергия като вятър, слънце или електрически превозни средства.
Той твърди, че опитът за подобна промяна би бил „непрактичен“ и политическо самоубийство за всеки, който прокарва подобна политика.
Взирайки се в подробностите, пропускаме голямата картина
Бейснер заявява, че места като Африка, Азия и страните от Латинска Америка ще стават все по-бедни с ограничения достъп до изкопаеми горива.
„Много е важно те да могат да изграждат електроцентрали и тези централи да доставят енергия в голям мащаб – огромни количества енергия – надеждно, без прекъсване. А това не може да бъде постигнато на достъпна цена с вятърни и слънчеви или други така наречени възобновяеми енергийни източници.“
Според него без електричество в промишлен мащаб хората в тези страни ще продължат да бъдат „изключително бедни“.
„И това е много по-голяма заплаха за човешкото здраве и живот, отколкото всичко, свързано с околната среда, климата или времето“, казва Бейснер.
„Знаем това отчасти, защото през последните 100 години средногодишната човешка смъртност от екстремни метеорологични явления е намаляла с повече от 98%. И така, просперитетът ни предпазва от всичко, което времето може да ни поднесе. А противопоставянето на изкопаемите горива като енергийни източници ни пречи да имаме просперитет.“
Мачогу казва, че в момента Африка се намира там, където САЩ са били през XIX век. Но за разлика от Съединените щати, на Африка не е позволена индустриална революция. „През 1800 г. в САЩ около 80 % от населението е работило в селското стопанство. Днес имаме приблизително същия брой африканци, които се препитават със земеделие.“
Той казва, че от 1820 г. до 1920 г. на американските фермери са им били необходими около 10 минути, за да произведат един килограм пшеница поради липсата на машини. Днес са необходими две секунди, за да се произведе същото количество.
„Ако дойдете в Африка, ако дойдете в Кения… хората основно се занимават да отделят просото от плевелите. В края на деня печелят може би 1 долар“, казва той.
„Има хора, които носят вода от 600 метра разстояние, носят 20 кг вода на главата си и вървят 600 метра нагоре по хълма. Има и хора, които носят вода от един километър разстояние, зависи от мястото.“
Макар повечето кенийци вече да имат достъп до електричество, то не е на същото ниво като в западните страни.
„В Африка на юг от Сахара почти 90% от енергията идва от изгаряне на биомаса. Биомасата е основно кравешка тор. Така че почти 90% от енергията ни идва от нея. В САЩ над 80% от енергията идва от изкопаеми горива, а в Китай – почти 90%. В световен мащаб над 80% от енергията идва от изгарянето на изкопаеми горива. Така че фактът, че 1,4 милиарда африканци използват около 3,9 милиона барела петрол на ден, е толкова смешен в сравнение със САЩ с техните 333 милиона души, които изгарят 20 милиона барела петрол на ден.“
Мачогу заявява, че намира много от западните лидери за лицемерни.
„Тези хора консумират много изкопаеми горива, дори Обама. Ако погледнете къщата на Обама, това е внушителна къща без слънчеви панели – същото е и с Ал Гор. Ал Гор има огромна къща, и ако я погледнете, тя също няма слънчеви панели. Така че тези хора казват тези неща със скрита цел“, обяснява той.
„Мисля, че това води до там, че Африка не се развива и се обезлюдява. Само това. Толкова е просто.“
