Направо към съдържанието

66

от Уикипедия, свободната енциклопедия
<< 1 век >>
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
11 12 13 14 15 16 17 18 19 20
21 22 23 24 25 26 27 28 29 30
31 32 33 34 35 36 37 38 39 40
41 42 43 44 45 46 47 48 49 50
51 52 53 54 55 56 57 58 59 60
61 62 63 64 65 66 67 68 69 70
71 72 73 74 75 76 77 78 79 80
81 82 83 84 85 86 87 88 89 90
91 92 93 94 95 96 97 98 99 00

66 (шестдесет и шеста) година е обикновена година, започваща в сряда по юлианския календар.

В Римската империя

[редактиране | редактиране на кода]
Квестор чете смъртната присъда на Тразеа Пет“ от Фьодор Бронников
  • Май/Юни - Стълкновение между елинизираното население и евреите в Цезарея.Прокураторът на Юдея Гесий Флор отнема 17 таланта от съкровищницата на Йерусалимския храм под претекст, че го прави заради дължими данъци.[4] Това предизвиква недоволството на еврейското население и се стига до кървави сблъсъци. Положението бързо излиза извън контрола на клиентския на римляните местен елит, към който принадлежи местния цар Ирод Агрипа II. Пренасянето на жертви в името на императора в храма е преустановено, в знак на опълчване срещу римската власт.[5]
  • Начало на първото голямо еврейско въстание срещу римската власт. Римският гарнизон в Йерусалим е избит. Управителят на провинция Сирия легат Гай Цестий Гал е натоварен с потушаването на бунта. Той потегля с голяма войска от римски и съюзни сили, в ядрото на която е XII Мълниеносен легион.
  • Елинизираното население на множество градове като Цезарея, Ашкалон, Тир и дори Александрия унищожава тамошните еврейски колонии.[6]
  • Септември - Цестий Гал и войската му достигат Птолемаида и след това си подсигуряват контрола над Галилея.
  • Октомври/Ноември - Цестий Гал се насочва към Йерусалим и обсажда града. Най-вероятно поради проблеми със снабдяването и подкрепленията решава да вдигне обсадата и да се оттегли към брега. Римското отстъпление е зле организирано и войската попада на засада устроена от еврейските бунтовници. Римските загуби възлизат на около 5 000 войници.[7]
  • Евреите избират ръководители, начело с Анна бен Анна и Йосиф бен Гурион, които да поведат отбраната на въстаналите територии. Назначени са военни началници на всички контролирани от въстаниците територии. Станалият известен по-късно като историк Йосиф Флавий е назначен за командващ в Галилея.[7]
  1. „The Cambridge Ancient History. Vol. X The Augustan Empire“, Cambridge University Press, 1996. стр. 253
  2. а б Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 446
  3. „The Cambridge Ancient History. Vol. X The Augustan Empire“, Cambridge University Press, 1996. стр. 254
  4. „The Cambridge Ancient History. Vol. X The Augustan Empire“, Cambridge University Press, 1996. стр. 251
  5. „The Cambridge Ancient History. Vol. X The Augustan Empire“, Cambridge University Press, 1996. стр. 754
  6. Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 449
  7. а б Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 449