66
Облик
<< | 1 век | >> | |||||||
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 |
11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 |
21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 |
31 | 32 | 33 | 34 | 35 | 36 | 37 | 38 | 39 | 40 |
41 | 42 | 43 | 44 | 45 | 46 | 47 | 48 | 49 | 50 |
51 | 52 | 53 | 54 | 55 | 56 | 57 | 58 | 59 | 60 |
61 | 62 | 63 | 64 | 65 | 66 | 67 | 68 | 69 | 70 |
71 | 72 | 73 | 74 | 75 | 76 | 77 | 78 | 79 | 80 |
81 | 82 | 83 | 84 | 85 | 86 | 87 | 88 | 89 | 90 |
91 | 92 | 93 | 94 | 95 | 96 | 97 | 98 | 99 | 00 |
66 (шестдесет и шеста) година е обикновена година, започваща в сряда по юлианския календар.
Събития
[редактиране | редактиране на кода]В Римската империя
[редактиране | редактиране на кода]- Продължава принципата на Нерон Клавдий Цезар Август Германик (54-68 г.)
- Консули на Римската империя са Гай Лукций Телезин и Гай Светоний Павлин. Суфектконсули през тази година стават Марк Аний Африн, Гай Пакций Африкан, Марк Арунций Аквила и Марк Ветий Болан.
- Съобразно споразумението от 63 г., Тиридат I посещава Рим и получава царската си диадема от Нерон.[1]
- Гай Петроний Арбитер е осъден на смърт заради обвинения в приятелство с участник в Пизоновия заговор и се самоубива.[2]
- Нерон предизвиква съдебни процеси срещу редица считани от него за политически противници видни римляни. На смърт са осъдени сенатори като Публий Клодий Тразеа Пет и Барей Соран. След като разбират присъдите си двамата се самоубиват.[2]
- Разкрит е заговор начело с Луций Аний Винициан, който е екзекутиран. Това хвърля съмнения и върху неговия тъст Гней Домиций Корбулон.[3]
- Нерон се жени за Стацилия Месалина.
В Юдея
[редактиране | редактиране на кода]- Май/Юни - Стълкновение между елинизираното население и евреите в Цезарея.Прокураторът на Юдея Гесий Флор отнема 17 таланта от съкровищницата на Йерусалимския храм под претекст, че го прави заради дължими данъци.[4] Това предизвиква недоволството на еврейското население и се стига до кървави сблъсъци. Положението бързо излиза извън контрола на клиентския на римляните местен елит, към който принадлежи местния цар Ирод Агрипа II. Пренасянето на жертви в името на императора в храма е преустановено, в знак на опълчване срещу римската власт.[5]
- Начало на първото голямо еврейско въстание срещу римската власт. Римският гарнизон в Йерусалим е избит. Управителят на провинция Сирия легат Гай Цестий Гал е натоварен с потушаването на бунта. Той потегля с голяма войска от римски и съюзни сили, в ядрото на която е XII Мълниеносен легион.
- Елинизираното население на множество градове като Цезарея, Ашкалон, Тир и дори Александрия унищожава тамошните еврейски колонии.[6]
- Септември - Цестий Гал и войската му достигат Птолемаида и след това си подсигуряват контрола над Галилея.
- Октомври/Ноември - Цестий Гал се насочва към Йерусалим и обсажда града. Най-вероятно поради проблеми със снабдяването и подкрепленията решава да вдигне обсадата и да се оттегли към брега. Римското отстъпление е зле организирано и войската попада на засада устроена от еврейските бунтовници. Римските загуби възлизат на около 5 000 войници.[7]
- Евреите избират ръководители, начело с Анна бен Анна и Йосиф бен Гурион, които да поведат отбраната на въстаналите територии. Назначени са военни началници на всички контролирани от въстаниците територии. Станалият известен по-късно като историк Йосиф Флавий е назначен за командващ в Галилея.[7]
Родени
[редактиране | редактиране на кода]Починали
[редактиране | редактиране на кода]- Клавдия Антония, дъщеря на император Клавдий (роденa 30 г.)
- Луций Аний Винициан, римски политик (роден 36 г.)
- Руфрий Криспин, римски конник и преториански префект
- Сервий Корнелий Орфит, римски политик и консул
- Публий Клодий Тразеа Пет, римски политик и философ
- Петроний, древноримски автор (роден 27 г.)
- Антисция Полита, римска патрицианка
- Гней Сентий Сатурнин, римски политик и консул
- Марция Сервилия, дъщеря на сенатор Барей Соран (роденa ок. 40 г.)
- Гай Аниций Цериал, римски политик и суфектконсул
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „The Cambridge Ancient History. Vol. X The Augustan Empire“, Cambridge University Press, 1996. стр. 253
- ↑ а б Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 446
- ↑ „The Cambridge Ancient History. Vol. X The Augustan Empire“, Cambridge University Press, 1996. стр. 254
- ↑ „The Cambridge Ancient History. Vol. X The Augustan Empire“, Cambridge University Press, 1996. стр. 251
- ↑ „The Cambridge Ancient History. Vol. X The Augustan Empire“, Cambridge University Press, 1996. стр. 754
- ↑ Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 449
- ↑ а б Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 449