Направо към съдържанието

Капсаицин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Химическа структура на капсаициноида

Капсаицинът (химическо наименование: 8-метил-N-ванилил-6-ноненамид) е активното вещество на лютите чушки – растения от род Capsicum. Той има дразнещо действие у бозайниците, в това число хората, и създава парливо усещане в тъканите, с които влезе в контакт, особено лигавиците. Капсаицинът и някои подобни химически вещества, наречени капсаициноиди, принадлежат към семейството на ванилоидите; произвеждат се в лютите чушки като вторични метаболити, вероятно като защитен механизъм срещу определени животни и гъби.[1] Чистият капсаицин е безцветно и хидрофобно вещество с остър мирис.

Капсаицинът се намира в най-големи количества в плацентната тъкан на лютите чушки – ципите във вътрешността им, за които се крепят семената, и в по-малка степен в месестата част на чушките. Самите семена не съдържат никакъв капсаицин.[2]

Семената на растенията от род Capsicum се разпространяват в природата предимно от птици, тъй като те не усещат лютото за разлика от бозайниците. Освен това семената преминават през храносмилателната система на птиците, без да бъдат увредени, докато бозайниците могат да ги сдъвчат със зъбите си. Смята се, че естественият отбор е довел до повишаване производството на капсаицин у лютите чушки като механизъм, предотвратяващ консумацията им от животни, които не спомагат за възпроизвеждането на растението.[3] Има някои доказателства, че капсаицинът може да се е развил и като противогъбичен агент: патогенът по гъбите Fusarium, който поразява дивите люти чушки, не понася капсаицин, а това ограничава вредите, нанасяни от него на семената на чушките.

Употреба

[редактиране | редактиране на кода]
Кулинария

Заради парливото усещане, което капсаицинът предизвиква при допир с лигавицата, той обичайно се използва в хранително-вкусовата промишленост за придаване на остър вкус на различни храни. Във високи концентрации капсаицинът предизвиква парене и при други чувствителни части от тялото, като кожата и очите. Степента на лютивина на храната се измерва по т.нар. скала на Сковил.

Медицина

Капсаицинът се използва като обезболяващо средство в различни мазила, спрейове за нос и кожни пластири (например „Капсипласт“), обикновено в концентрации между 0,025% и 0,1%.[4] Може да се прилага като крем за временно облекчаване на болки в мускулите и ставите (артрит), при болки в гърба, навяхвания и изкълчвания. Използва се и за облекчаване на симптомите на периферната невропатия.

Няма достатъчно силни клинични доказателства, че консумацията на капсаицин помага при затлъстяване, диабет, рак и сърдечно-съдови заболявания.

Самозащита и защита от вредители

Капсаицинът е активната съставка на различни люти спрейове, използвани за самозащита и контрол на масови безредици. Когато попадне в досег с кожата, лигавицата на дихателните пътища и особено с очите, спреят предизвиква болка, сълзене и затруднения в дишането.

Капсаицинът се използва и в защитата от бозайници вредители като полевки, елени, зайци, катерици, мечки, насекоми, агресивни кучета.[5] В Африка капсаицинът се използва в производството на средства за защита на посевите и насажденията от слоновете, които са защитен вид и забранени за отстрелване. Обаче според доклад, публикуван в Journal of Environmental Science and Health през 2006 година, „въпреки че извлекът от люти чушки е широко разпространена съставка на домакинските и градинските средства за борба с вредителите, не е ясно дали капсаициноидите в извлеците са отговорни за ефективността на тази защита“.[6]

Конни спортове

Капсаицинът е забранено вещество в конните спортове, заради хиперсензитизиращия и болкоуспокояващия ефект. По време на Летните олимпийски игри през 2008 година четири коня се оказват с положителни тестове за капсаицин и са дисквалифицирани от състезанието.[7]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ What Made Chili Peppers So Spicy?. Talk of the Nation, 15 August 2008.
  2. ↑ New Mexico State University – College of Agriculture and Home Economics (2005). The Chile Pepper Institute. Архивирано от оригинала на 4 май 2007. Посетен на 17 май 2007.
  3. ↑ Tewksbury, J. J.; Nabhan, G. P. (2001). „Seed dispersal. Directed deterrence by capsaicin in chilies“. Nature. 412 (6845): 403 – 404. doi:10.1038/35086653. PMID 11473305.
  4. ↑ Fattori, V; Hohmann, M. S.; Rossaneis, A. C.; Pinho-Ribeiro, F. A.; Verri, W. A. (2016). "Capsaicin: Current Understanding of Its Mechanisms and Therapy of Pain and Other Pre-Clinical and Clinical Uses". Molecules. 21 (7): 844. doi:10.3390/molecules21070844. PMID 27367653.
  5. ↑ R.E.D. Facts for Capsaicin (PDF). United States Environmental Protection Agency. Архивирано от оригинала (PDF) на 24 октомври 2012 г. Посетен на 13 ноември 2012 г.
  6. ↑ Antonious GF, Meyer JE, Snyder JC (2006). „Toxicity and repellency of hot pepper extracts to spider mite, Tetranychus urticae Koch“. J Environ Sci Health B. 41 (8): 1383 – 91. doi:10.1080/0360123060096419. PMID 17090499.
  7. ↑ Olympic horses fail drugs tests. BBC News. 21 August 2008. Посетен на 1 април 2010 г.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Capsaicin в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Капсаицин&oldid=11632690“.