Направо към съдържанието

Суята

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Суята
सुजाता
РежисьориБимал Рой
СценаристиНабенду Гхош
Субодх Гхош
Пол Махендра
В ролитеНутан Бел
Сунил Дут
Лалита Павар
МузикаС.Д.Бурман
ОператорКамал Бос
МонтажАмит Бос
РазпространителБимал Рой Продакшънс
Жанрдрама
Премиера1959
Времетраене161 минути
Страна Индия
Езикхинди
Цветностчерно- бял
Външни препратки
IMDb Allmovie

„Суята“ (на хинди: सुजाता) е индийска драма от 1959 година с участието на Нутан Бел, създаден по мотиви от едноименната новела на бенгалския писател Субодх Гхош.

Една съпружеска двойка от кастата на брахмините, Упен (Тарун Бос) и Чару (Сулочана Раткар) вземат за отглеждане осиротялото момиче от кастата на далитите, Суята (Нутан Бел), съвместно със собствената им дъщеря Рама (Шашикала). Двете момичета израстват заедно като сестри, въпреки че Чару не може да обикне Суята заради по-низшия и произход. Един ден Чару пада по стълбите и се озовава в болницата. Лекарите съобщават на семейството, че за да бъде спасен живота и, трябва да се прелее кръв от рядка кръвна група. Само тази на Суята съвпада и тя с готовност дарява кръв, за да помогне на приемната си майка. Когато Чару се възстановява и разбира кой е спасил живота и, най-накрая осъзнава грешките си и приема Суята като родна дъщеря. Нещата обаче се усложняват когато годеника на Рама, Адхир (Сунил Дат) се влюбва в Суята и възнамерява да се ожени за нея.

Награди и номинации

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Неприкасаемая“ и страницата Sujata (1959 film) в Уикипедия на руски и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.