Райнхарт Козелек
Райнхарт Козелек Reinhart Koselleck | |
германски историк | |
Роден | |
---|---|
Починал | 3 февруари 2006 г.
Бад Енхаузен, Федерална република Германия |
Погребан | Билефелд, Федерална република Германия |
Учил в | Хайделбергски университет |
Научна дейност | |
Област | История, антропология |
Работил в | Рурски университет Билефелдски университет |
Известен с | история на понятията теории за историческото време |
Повлиян | Хайдегер, Шмит, Льовит, Гадамер, Вебер, Хегел, Ницше, Кант, Хобс, Гьоте, Хумболт, Лесинг, Хладениус, Щайн, Лутер, Тукидид |
Повлиял | Хабермас, Уайт, Кондилис |
Семейство | |
Баща | Арно Козелек |
Райнхарт Козелек в Общомедия |
Райнхарт Козелек (на немски: Reinhart Koselleck, р. 23 април 1923 в Гьорлиц, Германия – п. 3 февруари 2006 в Бад Айнхаузен) е германски историк и теоретик на историческата наука.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Райнхарт Козелек се ражда в семейство на учители. Отива в казармата на 18-годишна възраст през 1941 г. и неизбежно е изпратен на Източния фронт, където попада в плен – във военен лагер в Караганда (1944-1945).
През 1947-1953 г. следва в Хайделбергския университет и Бристолския университет. Сред преподавателите му са Мартин Хайдегер, Карл Шмит, Ханс-Георг Гадамер, Алфред Вебер, Карл Льовит, Вернер Конце и др. През 1954 г. защитава дисертация в Хайделберг. През 1954-1956 г. е поканен като преподавател в Бристолския университет. През 1960-1965 г. е в работната група по социална история на съвременността в Хайделберг, а през 1986 г. става неин ръководител.
От 1966 г. е професор по политически науки в Рурския университет в Бохум. Активно сътрудничи на проекти в университетите на Билефелд и Хайделберг. Гост-професор в университети в Берлин, Чикаго, Будапеща и в Колумбийския университет.
Научни интереси
[редактиране | редактиране на кода]Един от най-големите специалисти на своето време по теория на историята, историческа антропология, история на понятията, социална история и история на правото. Тясната област на изследванията му е Германия от XVIII – XIX век.
Най-прочутата му книга е „Минало бъдеще – към семантиката на историческото време“ (1979). Но най-мащабното му начинание си остава колективният проект по енциклопедията „Основни понятия на историческата наука. Историческа енциклопедия на социално-политическия език в Германия“ в 9 тома (1972-1997), на която е инициатор, съставител и сред най-активните автори.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Preußen zwischen Reform und Revolution. Allg. Landrecht, Verwaltung u. soziale Bewegung von 1791—1848. (Прусия между реформите и революцията). Heidelberg, 1965 (ISBN 3-12-905050-7)
- Kritik und Krise – Eine Studie zur Pathogenese der bürgerlichen Welt. (Критика и криза – изследване на патогенезата на буржоазния свят). Frankfurt/Main, 1973. (ISBN 3-518-07636-1)
- Vergangene Zukunft – Zur Semantik geschichtlicher Zeiten. (Минало бъдеще – към семантиката на историческото време) Frankfurt/Main, 1979. (ISBN 3-518-06410-X)
- Europa im Zeitalter der europäischen Revolutionen. (Европа в епохата на европейските революции). Frankfurt/Main, 1982. (ISBN 3-596-60026-X)
- Der politische Totenkult: Kriegerdenkmäler in der Moderne. (Политическият култ към мъртвите: Войнишките паметници в модерното време). Münster, 1994. (ISBN 3-7705-2882-4)
- Goethes unzeitgemäße Geschichte. (Неизмеримата история на Гьоте). Heidelberg, 1997. (ISBN 3-925678-67-0)
- Expérience de l’Histoire. (Опитът с историята). Paris, 1997. (ISBN 2-02-031444-4)
- Zur politischen Ikonologie des gewaltsamen Todes. Ein deutsch-französischer Vergleich. (Към политическа иконология на насилствената смърт. Германо-френско сравнение). Basel, 1998. (ISBN 3-7965-1028-0)
- Europäische Umrisse deutscher Geschichte. Zwei Essays. (Европейски очертания на немската история. Две есета). Heidelberg, 1999. (ISBN 3-925678-86-7)
- The Practice of Conceptual History: Timing, History, Spacing Concepts. (Практика на концептуалната история: понятия за времепротичане, история, пространствено полагане). Stanford, 2002. (ISBN 0-8047-4022-4)
- Zeitschichten. Studien zur Historik. (Пластове на времето. Студии по истористика). Frankfurt/Main, 2003. (ISBN 3-518-29256-0)
- Begriffsgeschichten. (Студии по история на понятията). Frankfurt/Main, 2006. (ISBN 3-518-58463-4)
- На български
- Райнхарт Козелек. Пластове на времето. Изследвания по теория на историята с една статия на Ханс-Георг Гадамер. Превод Христо Тодоров. София: Дом на науките за човека и обществото, 2002 (ISBN 978-954-9567-11-3) [1]
- Райнхарт Козелек. Студии по история на понятията. Превод Христо Тодоров. София: Дом на науките за човека и обществото, 2007 (ISBN 978-954-9567-24-3)
Признание
[редактиране | редактиране на кода]Оказва огромно влияние върху социалните, историческите и хуманитарните науки в Европа и САЩ, трудовете му са преведени на много европейски езици.
Почетен доктор е на Амстердамския университет (1989), на университета Париж-VII (2003), на университета в Тимишоара (2005). Почетен член на Академията на науките на Унгария (1998).
Носител е на наградата „Зигмунд Фройд“ за научна проза (1999), както и на наградата на Мюнстер за принос в историческата наука (2003).
През ноември 2002 г. в негова чест в София е организирана конференцията „Историческо време и режими на темпоралността“. [2]
Литература за него
[редактиране | редактиране на кода]- Около Райнхарт Козелек: Историческо време и темпоралност. Съставителство и предговор Ивайло Знеполски. София: Дом на науките за човека и обществото, 2003, 502 стр. (ISBN 954-9567-13-3)
- Åkerstrøm Andersen N. Discursive analytical strategies: Understanding Foucault, Koselleck, Laclau, Luhmann. Bristol: The Policy Press, 2003
- Palonen K. Die Entzauberung der Begriffe: das Umschreiben der politischen Begriffe bei Quentin Skinner und Reinhart Koselleck. Münster: Lit, 2004
- Reinhart Koselleck (1923—2006) Reden zum 50. Jahrestag seiner Promotion in Heidelberg. Weinfurter St. (Hrsg.). Heidelberg: Winter, 2006
- Reinhart Koselleck 1923—2006: Reden zur Gedenkfeier am 24. Mai 2006. Bulst N. (Hrsg.). Bielefeld: Universität Bielefeld, 2007
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Христо Тодоров, „Пластове на времето, ефекти на ускорението“, в. „Култура“, бр.13, 28 март 2003 г.
- ↑ „Историческо време и режими на темпоралността“ – програма на конференцията Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., Дом на науките за човека и обществото, София, 23 ноември 2002 г.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|