Направо към съдържанието

Хиераполис

Вижте пояснителната страница за други значения на Хиераполис.

Хиераполис
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
Главната улица в Хиераполис
Главната улица в Хиераполис
В регистъраHierapolis – Pamukkale
РегионЕвропа
Местоположение Турция
ТипСмесено
Критерииiii, iv, vii
Вписване1988  (12-а сесия)
Координати37°55′30″ с. ш. 29°07′33″ и. д. / 37.925° с. ш. 29.125833° и. д.
Хиераполис в Общомедия

Хиераполис (на старогръцки: Ἱεράπολις; на латински: Hierapolis, Hieropolis, „Свещен град“) е древногръцки град в древна Фригия в Мала Азия (дн. Турция, на планината над Памуккале), в долината на река Ликос на пътя от Сарди за Апамея, Фригия.

Градът е прочут още през древността със светилището на Аполон с оракул и с топлите извори. Водата служила за багрене на вълна, а текстилната индустрия води до богатството на града.

Хиераполис е в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Градът е новооснован през 261 – 253 пр.н.е. от Антиох II Теос, както и съседният град Лаодикея. През 190 пр.н.е. пергамският цар Евмен II построил града отново. През 17 г. градът е разрушен от земетресение, след това е възобновен и разширен. През 1. и 2. век се създават термални бани, фонтани, театри и храмове, но през 1334 г. отново е напълно разрушен от земетресение.

Градът играе важна роля в разпространението на християнството. В Хиераполис е живял през последните си години апостол Филип заедно с неговата дъщеря. Тук и умира около 80 г., убит от римляните.

Римски театър в Хиераполис
  • Francesco D'Andria, Hierapolis in Phrygien (Pamukkale): ein archäologischer Führer. Istanbul 2003, ISBN 975-8070-70-3
  • Klaus Belke, Norbert Mersich, Phrygien und Pisidien, Tabula Imperii Byzantini, 7. Wien 1990, S. 268 – 272