Направо към съдържанието

Пълнител

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Пълнител.

Варианти за разположение на патроните в пълнител
Варианти за разположение на патроните в пълнител

Пълнителят в многозарядното огнестрелно оръжие (карабина, винтовка, пистолет, картечница и т.н.) представлява съд за поставяне на патроните по определен начин. Конструкцията на пълнителя има механизъм (обикновено пружинен) за последователно подаване на патроните в патронника по линията на зареждане. Пълнителят може да бъде сменяем или несменяем; да се снаряжава по единично или с помощта на пачка. Видовете пълнители се подразделят според тяхната форма: дискови, кутии, тръбни, шнекови и др.; според разположението на патроните: едноредови и многоредови; според положението им спрямо цевната кутия: долни, горни и странични. В историята на многозарядното оръжие намират място всички видове пълнители. За първи път пълнителите са използвани през 12 век в Китай, в конструкцията на многозарядните арбалети.[1]

Има варианти за пълнители и при еднозарядните винтовки. Такъв ерзац-пълнител представлява кутия с патрони, закрепена около затвора на пушката за ускоряване на процеса на ръчното презареждане. Подобни устройства в частност са използвани с винтовките система „Бердан“ по време на Първата световна война.

Пълнителите се пренасят в сумка за пълнители или в тактическата жилетка от снаряжението на военнослужещия.

В него патронните са разположени паралелно. Това е най-разпространеният вид пълнители. Могат да бъдат сменяеми и несменяеми. Делят се още на едно- и двуредови с шахматно разположение на патроните, понякога са четиредови, състоящи се от два двуредни отсека, към гърлото преминаващ в еднореден. Сменяемите биват прави и секторни (които се наричат още и „рогови“, в английската традиция – „банани“).

Имат висока надеждност и удобство в използването, но обикновено са с малка вместимост (с изключение на четириредните). Също се използват различни способи за скрепването на два – три такива пълнителя заедно, за ускоряване на презареждането, тип „направи си сам“ (изолационна лента, скоч) или заводско производство (скоби).

Барабанен пълнител

[редактиране | редактиране на кода]

Пълнител с цилиндрична форма, в който патроните са разположени в един или няколко реда около стените, паралелно по оста на барабана (често неправилно наричан „диск“). Има голяма вместимост, но е тежък и не така удобен за използване, подаващата пружина често се навива отделно, с пръсти или със специален ключ. Използва се при някои ръчни картечници и картечни пистолети, по-рядко в самозарядните пистолети, автоматите, универсалните картечници и самозарядните сачмалийки. Не следва да се смесва с частта на револверите – барабана. Съществуват и двубарабанни пълнители.[2]

Дисковият пълнител (в обикновената реч „диск“) е пълнител, подобен на барабанния, но патроните са разположени перпендикулярно на оста на диска, в един или няколко реда. Поради големия си размер и тегло се използват основно при ръчните картечници. по-рядко се използват в танковите и авиационните картечници (например съветските ДА и ДТ). Случаи за използване на дисков пълнител при картечните пистолети са много редки. Такива са например опитният картечен пистолет на Дегтярев от 1929 г. и американският картечен пистолет „American-180“.

Тръбният пълнител представлява несменяем пълнител във формата на паралелна на ствола тръба, в която патроните се разполагат надлъжно по оста на пълнителя. Отличава се с компактност, простота и надеждност при неголяма вместимост. Недостатъци: дълго зареждане (патроните се зареждат един по един), изместване на центъра на тежестта на оръжието според изразходването на патроните (което се отразява отрицателно на точността), невъзможност за използване на патрони с остър връх (иначе при отката може да се възпламени капсула на следващия патрон в пълнителя). Разполага се обикновено под ствола, без това да увеличава размерите на оръжието, макар при първите модели многозарядни винтовки може да се помещава в приклада. Използва се в сачмалийките и в карабините със скоба Хенри.

Патроните в него са разположени паралелно на оста му, по спирала, с куршумите напред, и се подават от отделно навивана пружина. Пълнителят е дълъг цилиндър, имащ в себе си спирала, направляваща патроните (шнек), осигуряваща движението на патроните към подаващия механизъм. Оръжия, използващи шнеков пълнител, са картечните пистолети: Calico M960 (САЩ), ПП-19 „Бизон“ (Русия), ПП-90М1 (Русия). Отличава се с най-голяма относителна вместимост, както при барабанния пълнител, изисква отделно навиване на пружината след снаряжаване. Има и севернокорейски автомат с пълнител за 100 патрона.

  1. img-fotki.yandex.ru
  2. Двухбарабанный магазин Beta C-Mag // Архивиран от оригинала на 2010-05-10. Посетен на 2016-03-01.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Магазин (оружейный)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​