Направо към съдържанието

Пиер Мариво

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пиер Мариво
Pierre Carlet de Chamblain de Marivaux
френски драматург и писател
Роден
Починал
ПогребанПариж, Франция

Националност Франция
Литература
Период1716 – 1763
Жанровероман, комедия
НаправлениеПросвещение
Известни творби„Триумфът на любовта“
Семейство
БащаНикола Карле
МайкаМари-Ан Буле

Уебсайт
Пиер Мариво в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Пиер Карле де Шамблен де Мариво (на френски: Pierre Carlet de Chamblain de Marivaux), по-известен като Пиер Мариво, е френски драматург и писател.

Считан е за един от най-важните френски драматурзи на 18. век, като написва множество комедии за „Комеди франсез“ и „Комеди италиен“ в Париж. Едни от най-важните му произведения са „Триумфът на любовта“, „Играта на любовта и възможността“ и „Фалшивите признания“. Освен тях той пише и есета и започва работа по два недовършени романа: „Животът на Мариана“ и „Селянинът парвеню“.

Сведенията за живота му са оскъдни. Пиер Мариво е роден в семейството на нормандски финансист, заради който семейството се мести да живее в Лимож и Риом. Предполага се, че написва първата си творба, „Благоразумният и справедлив баща“, още на 18 години, но я публикува през 1712 г. Впоследствие написва 3 романа, като през 20-те години на 18-ти век се ориентира към жанра комедия. Оттогава комедиите му се представят от двата известни парижки театъра („Комеди франсез“ и „Комеди италиен“), като това се превръща в основното му средство за препитание, след като пропилява семейното богатство. Междувременно пише и статии и есета, но непоследователността му в тази посока проваля усилията му да се наложи като колумнист. През 1743 г. е избран за член на Френската академия, а през 1759 г. – за директор. До края на живота си успява да създаде тридесетина комедии.

Пиер Мариво умира от плеврит на 12 февруари 1763 г.[1]

Сценични произведения

[редактиране | редактиране на кода]
Le Triomphe de l'amour
  • 1712: Le Père prudent et équitable
  • 1720: L'Amour et la Vérité
  • 1720: Arlequin poli par l'amour
  • 1720: Annibal, неговата единствена трагедия
  • 1722: La Surprise de l'amour
  • 1723: La Double Inconstance
  • 1724: Le Prince travesti
  • 1724: La Fausse Suivante ou Le Fourbe puni
  • 1724: Le Dénouement imprévu
  • 1725: L'Île des esclaves
  • 1725: L'Héritier de village
  • 1726: Mahomet second (недовършена трагедия в проза)
  • 1727: L'Île de la raison ou Les petits hommes
  • 1727: La Seconde Surprise de l'amour
  • 1728: Le Triomphe de Plutus
  • 1729: La Nouvelle Colonie, изгубена и впоследствие пренаписана през 1750 под заглавието La Colonie
  • 1730: Le Jeu de l'Amour et du Hasard
  • 1731: La Réunion des Amours
  • 1732: Le Triomphe de l'amour
  • 1732: Les Serments indiscrets
  • 1732: L'École des mères
  • 1733: L'Heureux Stratagème
  • 1734: La Méprise
  • 1734: Le Petit-Maître corrigé
  • 1734: Le Chemin de la fortune
  • 1735: La Mère confidente
  • 1736: Le Legs
  • 1737: Les Fausses Confidences
  • 1738: La Joie imprévue
  • 1739: Les Sincères
  • 1740: L'Épreuve
  • 1741: La Commère
  • 1744: La Dispute
  • 1746: Le Préjugé vaincu
  • 1750: La Colonie
  • 1750: La Femme fidèle
  • 1757: Félicie
  • 1757: Les Acteurs de bonne foi
  • 1761: La Provinciale
  • 1717 – 1718: Lettres sur les habitants de Paris
  • Lettres contenant une aventure
  • Pensées sur differents sujets
  • 1721 – 1724: Le Spectateur français
  • 1726: L'Indigent philosophe
  • 1734: Le Cabinet du philosophe
  • 1713 – 1714: Les Effets surprenants de la sympathie
  • 1714: La Voiture embourbée – „импровизиран“ роман
  • 1714: Le Bilboquet
  • 1714: Le Télémaque travesti
  • 1716 – 1717: L'Homère travesti ou L'Iliade en vers burlesques
  • 1737: Pharsamon ou Les Folies romanesques

Недовършени романи

[редактиране | редактиране на кода]
  • започнат през 1727: La Vie de Marianne
  • започнат през 1735: Le Paysan parvenu