Битка при Нервинден (1793)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Битка при Нервинден.
Битка при Нервинден | |||
Революционни войни | |||
Битката при Нервинден, худ. Йохан Гайгер | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 18 март 1793 г. | ||
Място | Нервинден, Австрийска Нидерландия | ||
Резултат | Поражение за Франция | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
Битка при Нервинден в Общомедия |
Битката при Нервинден (Neerwinden) се състои на 18 март 1793 г. като част от Френските революционни войни.[1] Една против друга се изправят австрийската армия на херцог фон Тешен и принц фон Кобург и армията на революционна Франция, командвана от Шарл Дюмурие. И двете наброяват по около 40 000 души, но повечето автори отчитат, че австрийците (подкрепени с холандски сили) имат предимство. Резултатът е тежко поражение за Франция, която губи завоеванията си от предната година.
Предистория
[редактиране | редактиране на кода]Войната на Първата коалиция започва през април 1792 г. Съюзените държави искат с военна интервенция да обърнат хода на събитията във Франция – да я върнат към принципите на абсолютната монархия, да възстановят господството на привилегированите съсловия, а крал Луи XVI да спасят от тежката ситуация, в която е изпаднал – да бъде пленник на собствените си поданици. Войната обаче се развива в полза на французите и те побеждават прусаците при Валми (септември 1792) и австрийците при Жемап (ноември 1792). След Жемап Дюмурие бързо покорява цяла Австрийска Нидерландия, включително Брюксел и Антверпен. В началото на 1793 г. той навлиза в Холандската република.
Междувременно австрийците се реорганизират и събират нова армия. Те побеждават французите пред Айндховен (1 март) и ги принуждават да се оттеглят на юг.[2] Френският генерал се подготвя за решителна битка. Тя се състои при Нервинден, на северозапад от Лиеж, където австрийците заемат силни позиции.
Ход на битката
[редактиране | редактиране на кода]Това село вече е известно с френската победа на маршал дьо Люксамбур сто години по-рано. И тогава, и сега французите възнамеряват да атакуват. Дюмурие разчита на превъзходството си в пехота, но има много по-малко конница. Сутринта в деня на сражението той дава начало на настъпление, което е отблъснато от противниците му. Както и при Жемап, атаките следват една след друга, но този път не се увенчават с успех.[3]
След няколко часа австрийското командване нарежда контраатака и принуждава френския център и левия фланг да отстъпят. Дюмурие си дава сметка, че повече не може да удържи позицията си и дава сигнал за отстъпление. В този случай опитната и добре обучена войска на Хабсбургите надделява над ентусиазираните, но не достатъчно умели френски батальони. Тя губи само 2000 души срещу 4000 французи.[4]
Резултати
[редактиране | редактиране на кода]Непосредственият резултат е, че австрийците успяват да си върнат всички владения в Нидерландия и най-вече столицата Брюксел. И последните френски войници напускат областта.[5] Разочарованият Дюмурие, който си дава сметка, че може да бъде изправен пред съд, се свързва с полковник Карл Мак от щаба на противниците си с предложение да дезертира с войската си на тяхна страна.[6] Конвентът (управляващото събрание във Франция) изпраща делегати да го арестуват, но без успех – с неколцина привърженици от обкръжението си той избягва. Войниците отказват да го последват в авантюрата му. Командването е поето от генерал Дампиер, дотогава подчинен на Дюмурие.
На следващата година след битката при Фльорюс Австрийска Нидерландия все пак е покорена от революционната армия и съгласно мира от Кампо Формио (1797) остава под френска власт.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ David Eggenberger, A Dictionary of Battles, New York 1967, p. 298
- ↑ Battle of Neerwinden, 18 March 1793, на сайта History of war
- ↑ John Holland Rose, Dumouriez and the defence of England against Napoleon, London 1909, p. 173
- ↑ Battle of Neerwinden, 18 March 1793, на сайта History of war
- ↑ Michael Glover, The Napoleonic wars. An illustrated history 1792 – 1815, New York 1979, p. 28
- ↑ Георги Дерманчев, Нова и най-нова история, том 3, София 1927, с. 316