Айкидо

Айкидо
Техниката никьо, изпълнена във вариант омоте
Информация
Фокусиран на	Граплинг и мекота
Държава	Япония
Създател	Морихей Уешиба
Създадено	30-60-те г. на 20 век
Основано на	Дайто-рю айки-джуцу, Иуама-рю кенджуцу
Известни представители	Годзо Шиода, Йошинкан Айкидо, Морихиро Сайто, Коичи Тохей
Айкидо в Общомедия

Айкидо (合気道, или още 合氣道, ако се използва по-стар стил канджи) е съвременно японско бойно изкуство (гендай будо). Подобно на другите японски бойни изкуства, освен метод на самоотбрана, айкидо е и начин на духовно и физическо самоусъвършенстване. Името „айкидо“ се изписва с йероглифите „ай“ (съразмерност), „ки“ (енергия) и „до“ (път) и най-общо се превежда като „път на хармоничната сила“. Практикуващият айкидо се нарича айкидока. Освен това, в европейските езици се използва още айкидист. Айкидо е разработено от Морихей Уешиба (наричан от айкидистите О'Сенсей – „големият сенсей“) между 30-те и 60-те години на XX век. В основата на айкидо залягат движения от древната школа Дайто-рю Айки Джу Джуцу (Daitō-ryū Aiki-jūjutsu), в която Уешиба се обучава като млад при Сокаку Такеда.

Айкидо се смята за едно от най-трудните за овладяване японски бойни изкуства. Такемусу Айкидо в превод е традиционно Айкидо и се счита, че това е стила, който пази корените на бойното изкуство без изменения.

Техники

Айкидо се състои от широк набор от техники, както с голи ръце, така и с оръжие. Принципите на изпълнение на техниките и със, и без оръжие са едни и същи. Основателят Уешиба казва, че „Боят с голи ръце и с оръжие е едно и също“.

Изучаването на айкидо става почти изцяло в рамките на т.нар. договорена практика, при която винаги се знае предварително кой атакува и кой се защитава. Изключение прави каеши уадза, или т.нар. „контратехники“, но и тази практика се различава съществено от традиционната представа за спаринг.

С голи ръце

Атаки

Атаките по време на тренировка по айкидо се извършват само от уке, за да даде възможност на тори да изпълни техниката, която му е преподадена. Задължително изискване към атаката е винаги да бъде искрена, т.е. уке да я извършва, сякаш наистина иска да навреди на тори.

Едни от най-популярните атаки с голи ръце в айкидо са:

Захвати:

• катате дори – захват на разноименни ръце
• катате коса дори – захват на едноименни ръце
• рьоте дори – захват на двете ръце едновременно
• мороте дори – захват на една ръка с две ръце
• ката дори – захват за рамото
• рьо ката дори – захват за двете рамене
• шиме дори – различни видове душащи захвати

Удари:

• шомен учи – вертикален удар към главата
• йокомен учи – страничен удар към главата
• цки – прав удар с юмрук
• мае гери – преден удар с крак
• маваши гери – страничен удар с крак

Техники

За да бъде пълноценна, техниката трябва да бъде изпълнена в съответствие с основните принципи на айкидо, някои от които са ма ай („на правилното място“), де ай („в правилното време“), дзан шин („бъди бдителен“), както и с основните характеристики на самата техника. Точните движения, с които тя се изпълнява, не са определени в подробности, затова и съществуват разлики според различните школи.

Техниките почти винаги следват този ред на действия:

1. излизане от линията на атаката
2. извеждане от равновесие
3. хвърляне/заключване

Едни от най-популярните техники с голи ръце в айкидо са:

• кокю наге – хвърляне „в ритъма на дишането“
• иккьо
• никьо
• санкьо
• йонкьо
• ирими наге
• шихо наге
• коте гаеши
• кайтен наге
• тенчи наге
• суми отоши
• джуджи наге
• уде гарами
• коши наге
• уде киме наге
• хиджи киме осае
• судори – „изчезващи“ техники
• гансеки отоши

Атеми

Атеми е начин за отваряне на пролука в защитата на противника посредством изпълняването на удар или подобно на удар движение. Атеми се извършват най-често срещу стегнат противник, за да се „отключи“ енергията, насъбрала се във вдървените му крайници. Независимо от обстоятелствата, те са неразделна част от изпълнението на всяка техника в айкидо. Заради това Уешиба казва, че „моето айкидо завършва работата си тогава, когато джудо едва я започва“.

Атеми често се употребява в съответствие с един от основните принципи на Айкидо – да се използва противниковата енергия срещу него. Атеми лесно се нанася на противник, силно устремен в разгърнат удар, като просто се избегне самия удар и се нанесе атака някъде по тялото или главата. Втората атака, макар и не разгърната като първата, може да има по-голяма сила, защото за нея допринася устремът на противника. Има майстори, специализирали се в т.нар. атеми уадза, базирана на този принцип.

С оръжие

Мнозинството от айкидо-школите по света приемат тренировките с оръжия като неразделна част от обучението по айкидо. Морихей Уешиба е водил тренировки с оръжие единствено и само в доджото в Иуама.

Системите, по които се преподава работа с оръжие, се различават значително според школите.

Най-често използваните оръжия са боккен (дървен меч) и джо (къса тояга). Морихиро Сайто и Такеджи Томита са носители на наследството на О-Сенсей. Те се считат и за учители запазили Айкидо непроменено до наши дни. Връзката между оръжията и техниките без оръжия се казва риай.

В техниките с боккен залягат най-вече похватите от Иуама, когато Уешиба е живял там. Техниките с джо в айкидо са различни и разнообразни. Основно са формите без партньор (ката) от 31 ката и 13 ката. Има също различни техники на джо срещи бокен или джо срещу джо. Съществуват и хвърляния и приковавания с различните видове оръжия, които са обособени в строги по изисквания изпитни програми.

Обучение

Методите за обучение са различни в почти всяко от отделните доджо в една организация. Обикновено сенсеят (учителят) първо демонстрира техника, а след това я обяснява. Учениците я упражняват помежду си, като се опитват да повторят показаното от сенсея.

Практикуването на техниките може да става при различно разположение на двамата партньори. При суари вадза и двамата са седнали в сейдза, при ханми хандачи вадза единият е в сейдза, а другият – прав, а при тачи вадза и двамата са прави.

Суари вадза

Отработването на техники в суари уадза има като цел и резултат:

• да увеличи ловкостта на движенията и повратливостта на тялото на айкидиста
• да изгради правилно положение на торса на практикуващия
• да увеличи здравината и гъвкавостта на краката
• да отработи техниката на ръцете
• да възпита у практикуващия стремеж към използване на силата на центъра (хара), а не на ръцете или на краката.

Ханми хандачи вадза

При ханми хандачи вадза ефектът от тренировката е сходен с този от суари вадза. Разликата е, че когато уке е прав, той има предимства като височина, скорост на движенията и подвижност. Тори трябва да неутрализира тези предимства чрез максимално изчистване на движенията си и отработване на техниката.

Тачи вадза

При работата в тачи вадза айкидистът се учи да се движи така, че да поддържа добра стойка на тялото си, да не нарушава равновесието си и същевременно да изпълнява ефективно техниките.

Разновидност на движенията

Ирими и тенкан

Ирими и тенкан са основните движения на тялото по време на изпълнение на айкидо техника. Ирими е принципа на влизането в противника, при това движение се „превзема“ центъра на противника. Тенкан е принципа на пропускането, най-често се извършва чрез завъртане на тялото към гърба. Двата принципа са неразделно свързани.

Омоте и ура

Омоте и ура са двата начина да се изпълни техника в айкидо. Омоте е вариант на техниката, в който се изпълнява ирими, а ура – при който се изпълнява тенкан.

Сото и учи

При техниките уде гарами и кайтен наге двата варианта не се наричат ирими и тенкан, а сото и учи. Учи се нарича вариантът, при който се минава под ръката на противника, а сото – този, при който се минава от външната ѝ страна.

Майстори на Айкидо от различните школи

• Морихей Уешиба – основател на Айкидо
• Морихиро Сайто - пазител на Айкидо стила на О-Сенсей
• Кишомару Уешиба – вторият Дошу
• Моритеру Уешиба – третият Дошу
• Такеджи Томита – 8 дан Такемусу Айкидо
• Кенджи Томики – 8 дан, основател на Шодокан Айкидо
• Кенджи Шимицу – 8 дан, основател на Тендо Рю
• Ясоу Кобаяши – 8 дан Айкикай, основател на Кобаяши доджо
• Фумио Тойода – 8 дан
• Стивън Сегал – 7 дан Айкикай
• Кристиан Тисие – 8 дан Айкикай
• Емидио Леца - 7 дан Такемусу Айкидо

Български майстори по Айкидо

• Светозар Ангелов - 6 дан Такемусу айкидо

Степени

Степените в айкидо са според системата кю/дан. Има известни разлики в структурирането на ученическите степени (кю), изискванията и необходимото време за придобиване според различните школи. Най-често най-ниското кю е 7^-о. Височината на кю е в обратна пропорция с реда на номерата – 1^-во кю е най-високо. При майсторските степени е обратно – 1^-ви дан е най-нисък.

Степените до 4^-ти дан в айкидо се защитават на изпит, като на него от айкидиста се изисква да демонстрира зададени от изпитната комисия техники. Степените след 4^-ти дан се дават за заслуги към айкидото. Най-високата майсторска степен е 10^-и дан и единствен жив неин носител, беше Коичи Тохей, който почина на 19 май 2011 година.

Външни препратки

• Изкуството на мира – Морихей Уешиба