рус
Облик
рус (български)
ед. ч. | м. р. | рус | |
---|---|---|---|
непълен член | ру·сия | ||
пълен член | ру·си·ят | ||
ж. р. | ру·са | ||
членувано | ру·са·та | ||
ср. р. | ру·со | ||
членувано | ру·со·то | ||
мн. ч. | ру·си | ||
членувано | ру·си·те |
Прилагателно име, тип 76
- За окосмяване на човек — който е със светъл, бледожълт цвят. Руса коса.
- За човек — който е със светла коса. Тя е руса.
Етимология
праслав. rudsъ. виж руда, ръжда.
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|