той

той (български)

Изговор

Звук: не е намерен звук (създай,  )

МФА: t̪ɔj

toj

Местоимение (тип suff)

[1] за заместване на лице или предмет от мъжки род, за които се говори.

Исках да се срещна с доцент Харалампиев, но когато отидох, той беше излязъл.

Тръгнахме за друг ресторант, но той пък беше затворен.

Виждал ли си моя квартирант? — Изобщо не съм го виждал.

Не съм виждал нито него, нито пък приятелката му.

[2] за посочване на лица от мъжки род; този, това.

Той — посочи към мене баща ми — ще дойде с тебе, а другият остава тук.

Склонения

лични местоимения

число	лице / род		именителен падеж (подлог)	винителен падеж (пряко допълнение)		дателен падеж (непряко допълнение)
				пълна	кратка	пълна	кратка	чрез подлог
ед. ч.	1 л.		аз	мен мене	ме	мене	ми	мен мене
	2 л.		ти	теб тебе	те	тебе	ти	теб тебе
			Вие	Вас	Ви	Вам	Ви	Вас
	3 л.	м. р.	той	него	го	нему	му	него
		ж. р.	тя	нея	я	ней	ѝ	нея
		ср. р.	то	него	го	нему	му	него
мн. ч.	1 л.		ние ний	нас	ни	нам	ни	нас
	2 л.		вие вий	вас	ви	вам	ви	вас
			Вие	Вас	Ви	Вам	Ви	Вас
	3 л.		те	тях	ги	тям	им	тях

Забележка

[1] среща се като вин. нѐго, крат. го, дат. остар. нѐму, крат. му.

Вижте също

[1] (Лични местоимения – Именителен падеж (подлог)) аз ‎(az), ти (ti), той ‎(toj), тя ‎(tja), то (to), ние ‎(níe)/ний ‎(nij), вие (víe)/вий (vij), те (te)

Преводи

1. за заместване на лице или предмет от мъжки род, за които се говори

английски: he (en)

нидерландски: hij (nl)

2. за посочване на лица от мъжки род; този, това

английски: it (en)

нидерландски: die (nl), dit (nl)

Бележки и допълнителна информация

(бълг.) Институт за български език (ИБЕ). Речник на българския език - том 14. Изд. АИ „Проф. Марин Дринов“. София, 2012. с. 1-1224.