|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
Наличието на смартфон намалява способността на ума да достига до информация и да я обработва
Почетният професор по компютърно инженерство в Университета на Ватерло Мохамед Елмазри наскоро открива, че внуците му на 10- и 11-годишна възраст не могат да отговорят на елементарни въпроси като колко е една трета от девет, без да отворят калкулатора си.
На връщане от семейна почивка в Куба, той ги пита коя е столицата на острова, и те отново проверяват в Google, вместо да си припомнят скорошния опит.
Технологиите неволно се превръщат в продължение на нашия мисловен процес, пише той в книгата си „iMind: Изкуствен и реален интелект“, тъй като 60% от световното население и 97% от това до 30 години използва смартфони.
Всичко обаче си има своята цена. Когнитивният аутсорсинг, който включва разчитане на външни системи за събиране или обработка на информация, увеличава риска от влошаване на когнитивните способности на човека.
Редовното използване на GPS, например, е свързано със значително намаляване на пространствената памет, което намалява способността на човека да се ориентира самостоятелно. Последни проучвания сочат, че приложенията за изкуствен интелект като ChatGPT водят до влошени умения за критично мислене, зависимост, загуба на способност за вземане на решения и мързел.
Експертите наблягат на култивирането и приоритизирането на вродените човешки умения, които технологиите не могат да възпроизведат.
Непренебрегване на реалната интелигентност
Като се позовава на внуците си и тяхната прекомерна зависимост от технологиите, Елмазри обяснява, че те далеч не са „глупави“. Проблемът е, че те не използват истинската си интелигентност.
Те, както и останалата част от тяхното поколение, са свикнали да използват приложения и цифрови устройства – несъзнателно се ориентират към интернет търсачки като Google, вместо да помислят.
Точно както физическите мускули атрофират без употреба, така и когнитивните ни способности отслабват, когато позволяваме на технологиите да мислят вместо нас.
Красноречив случай е т.нар. „ефектът на Google“ или дигитална амнезия, както показва едно изследване от 2011 г. от Колумбийския университет.
Бетси Спароу и колегите ѝ от Колумбийския университет установяват, че хората са склонни лесно да забравят информация, която е лесно достъпна в интернет.
Резултатите им показват, че хората са по-склонни да запомнят неща, които според тях не са достъпни онлайн. Освен това те са по-добри в запомнянето на това къде да намерят информация в интернет, отколкото в запаметяването на самата информация.
През 2021 г. в едно проучване допълнително се проверява ефектът от използването на Google и се установява, че участниците, които разчитат на търсачки като Google, се представят по-зле при научаването и запаметяването на информация, отколкото тези, които не търсят онлайн.
Проучването също така сочи, че ползващите Google често имат по-голяма увереност, че са „овладели“ учебния материал, което демонстрира надценяване в усвояването на материала и неосъзнаване на обучителните им затруднения и дефицити.
Тяхната прекомерна увереност е резултат от „илюзията им за знание“, защото достъпът до информация чрез търсачките създава фалшиво усещане за експертност и намалява усилията на хората да учат.
Прекаленото разчитане на технологиите е част от проблема, но самото им наличие наоколо може да е също толкова вредно.
Едно проучване, публикувано в Journal of the Association for Consumer Research, открива, че „самото присъствие“ на смартфон намалява „наличния когнитивен капацитет“ – дори ако телефонът е изключен или поставен в чанта.
Този ефект на „източване на мозъка“ вероятно се получава, тъй като присъствието на смартфона използва когнитивните ни ресурси, фино разпределяйки вниманието ни и затруднявайки пълното концентриране върху поставената задача, казват изследователите. Прекомерната употреба на технологии не само влошава познавателните ни способности, но лекарите и изследователите са забелязали, че тя е свързана и с нарушена социална интелигентност – вродените аспекти, които ни правят хора.
Превръщането на човека в машина
В Съединените щати децата на възраст от 8 до 12 години обикновено прекарват 4 до 6 часа дневно пред екрани, докато тийнейджърите могат да прекарват до 9 часа дневно пред екрани. Освен това 44% от тийнейджърите се чувстват тревожни, а 39% се чувстват самотни без телефоните си.
Прекомерното време, прекарано на екрана, намалява социалните взаимодействия и емоционалната интелигентност и е свързано с подобни на аутизъм симптоми, като по-дългата продължителност на използване на екрана е свързана с по-тежки симптоми.
Д-р Джейсън Лиу, лекар, който има и докторска степен по неврология, е учен-изследовател и основател на Международния институт за наука за ума и тялото. Лиу заяви пред The Epoch Times, че е особено загрижен за ефекта от цифровите медии върху децата.
Той казва, че е наблюдавал нередности при своите млади пациенти, които прекарват прекалено много време в дигиталния свят – забелязвал е механичния им говор, липсата на емоционално изразяване, слабия контакт с очите и трудностите при създаването на истински човешки връзки. Много от тях проявяват симптоми на СДВХ, реагират с дистанцираност и се борят с емоционалната крехкост.
„Не трябва да позволяваме на технологиите да заменят човешката ни природа“, казва Лиу.
В потвърждение на наблюденията на Лиу, проучване на JAMA проследява около 3000 юноши без предишни симптоми на СДВХ в продължение на 24 месеца и установява, че по-високата честота на използване на съвременни цифрови медии е свързана със значително по-високи шансове за развитие на симптоми на СДВХ.
Още през 1988 г. учени въвеждат концепцията за „интернет парадокса“ – явление, при което интернет, въпреки че е „социален инструмент“, води до антисоциално поведение.
Наблюдавайки 73 домакинства по време на първите им години в интернет, изследователите отбелязват, че увеличената употреба на интернет е свързана с намалена комуникация с членовете на семейството, по-малък социален кръг и засилена депресия и самота.
Въпреки това тригодишно проследяване установява, че повечето от неблагоприятните ефекти се разсейват. Изследователите обясняват, че се наблюдава модел, при който интровертите изпитват повече негативни ефекти от интернет, докато екстровертите стават по-ангажирани в онлайн общностите, смекчавайки негативните въздействия.
Мануел Гарсия-Гарсия, глобален ръководител на отдела по неврология в Ipsos, който има докторска степен по неврология, заяви пред The Epoch Times, че общуването между хората е от жизненоважно значение за изграждането на по-дълбоки емоционални връзки, но докато инструментите за цифрова комуникация улесняват общуването, те правят взаимоотношенията по-повърхностни и възпрепятстват социалните контакти.
В подкрепа на наблюдението на Лиу за превръщането на потребителите в „машиноподобни“, експеримент за емоционална зараза, проведен върху близо 700 000 потребители във Facebook, манипулира новинарските емисии, за да показват повече положителни или отрицателни публикации. Потребителите, изложени на по-позитивно съдържание, публикували повече положителни постове, докато тези, които виждали по-негативно съдържание, публикували повече негативни постове.
Това демонстрира, че технологията може да подтиква човешкото поведение по фини, но систематични начини. Това побутване, според експертите, може да направи действията и емоциите ни предвидими, подобно на програмирани реакции.
Моментът „Еврика“
„Върху раменете ви седи най-сложният обект в познатата ни Вселена“, заявява теоретичният физик Мичио Каку. Макар че най-напредналите технологии, включително изкуственият интелект, могат да изглеждат сложни, те са несъизмерими с човешкия ум.
„ИИ е много умен, но не съвсем“, казва Кати Хирш-Пасек, професор по психология в университета Темпъл и старши сътрудник в института Брукингс, пред The Epoch Times. „Това е машинен алгоритъм, който е наистина добър в предсказването на следващата дума. Точка.“
Човешкият мозък се изгражда в процеса на развитие и „не ни е даден просто като компютър в кутия“, каза Хирш-Пасек. Околната среда и опитът ни оформят сложната мрежа от невронни връзки, 100 милиарда неврона, свързани помежду си със 100 трилиона синапса.
Човешкото учене процъфтява благодарение на смисъла, емоциите и социалното взаимодействие. Хирш-Пасек отбелязва, че компютърните системи като ИИ са безразлични към тези елементи. Машините се „учат“ само с данните, които им се подават, като се оптимизират за най-добрия възможен резултат.
Крайъгълният камък на човешката интелигентност е способността да се учим чрез сетивата си, заявява пред The Epoch Times клиничният психолог Джесика Русо. Когато взаимодействаме със заобикалящата ни среда, ние обработваме голямо количество данни от това, което виждаме, чуваме, вкусваме и докосваме.
Системите за изкуствен интелект не могат да излязат извън рамките на предоставената им информация и следователно не могат да създадат нищо наистина ново, каза Хирш-Пасек.
„[ИИ] е изключително добър синтезатор, но не е изключително добър мислител“, заявява тя.
Хората обаче са.
ИИ не притежава интуитивните способности на хората, за да разбере истински дълбочината и автентичността на емоциите, заявява пред The Epoch Times д-р Сай Зуо, психиатър по медицинска антропология и социална медицина.
Той пояснява, че някои аспекти на човешката интелигентност надхвърлят сегашното разбиране на учените и че понятия като вдъхновение вероятно произлизат от „по-високо ниво на Вселената“.
Много моменти на еврика – спонтанно вдъхновение без видим източник – са послужили като пробив за развитието на науката. Докато се къпел, древногръцкият математик Архимед осъзнал, че обемът на един предмет може да се определи чрез водата, която той изтласква, което го накарало да извика „Еврика!“ – откритие, което установило принципа на плаваемостта. По време на почивка Алберт Айнщайн си представя мисловен експеримент с две мълнии, който води до теорията на относителността.
Съвременните развлечения и технологии обаче намаляват изобретателността и възпрепятстват генерирането на нови идеи. Например, в нашия непрекъснато стимулиран свят няма място или време за скука. Въпреки това скуката увеличава креативността и позволява на човек да мисли за нови решения.
За щастие, има ефективни начини да противодействаме на негативните влияния на технологиите и да подхранваме вродените си човешки способности.
Възстановяване на човешката интелигентност
Експертите предполагат, че дигиталният детокс, при който се премахват технологиите, може да помогне за култивирането на фокусиран и целенасочен живот.
Едно проучване показва, че шестокласниците, които са прекарали пет дни в лагер сред природата без технологии, демонстрират значителни подобрения в невербалните емоционални сигнали, като например разчитане на емоциите на лицето, в сравнение с връстниците си, които не са отишли.
Дори поставянето на ограничения може да смекчи неблагоприятните последици.
Младите хора, чието използване на социалните медии е било ограничено до 30 минути на ден в продължение на две седмици, са имали понижена зависимост от смартфоните и подобрени сън, взаимоотношения и удовлетвореност от живота, и редуциран стрес. Според Хирш-Пасек ключът е в баланса.
Освен това неотдавнашни изследвания установиха, че леки промени, като например деактивиране на несъществени известия, поддържане на телефона на тих режим, деактивиране на Touch ID/Face ID, скриване на приложенията за социални медии и промяна на телефона в сива гама, помагат за намаляване на времето, прекарано на екрана.
Ако дигиталната детоксикация е неосъществима, проучванията показват, че има и други начини да помогнете.
Сън
Добрият сън е необходим за ученето и добрата памет. Дори една нощ недостиг на сън може значително да влоши способността за запаметяване на неща.
Нашите мозъци участват в жизненоважен процес на прочистване по време на сън. Невротоксичните отпадни продукти, които се натрупват през деня, се отмиват и допринасят за здравословното функциониране на мозъчните клетки.
Духовност
Съвременните цифрови технологии са синоним на безкрайна стимулация, която ни отделя от важни аспекти на живота, като например спокойния ум.
Русо изтъква: „Наистина няма много място за духовност, когато сме толкова заети“. Тя добави, че тази култура е обременена с разсейващи фактори – непрестанни имейли, известия и сигнали за новини. Това кара телата ни да се удавят в допамин.
Тази постоянна стимулация ни държи заключени в повишена реакция на стрес, реакцията „бий се или бягай“, като залива системите ни с кортизол и адреналин. С течение на времето това изтощава нашите ум и тяло, като възпрепятства способността ни за по-дълбоки мисли и връзки.
Духовността, казва Русо, е свързана с преоткриване на значението на думата „дух“ – произлизаща от spiritus, латинската дума за „дъх“. Става дума за забавяне на темпото, дълбоко дишане и пълноценно присъствие във всеки един момент.
Духовните практики насърчават смислените връзки, включително емпатията и емоционалната интелигентност.
Те могат също така да подобрят когнитивните способности, като например креативността, вниманието, изграждането на логически връзки и цели. Тези практики ангажират умовете ни по начини, които се различават и потенциално допълват извличането на информация, обичайно за нашия техноцентричен свят.
Изборът пред нас
Хирш-Пасек отбеляза, че се намираме на прага на технологичния напредък, като неща като изкуствения интелект и метавселената се развиват ежедневно. Предизвикателството и възможността се крият в това да се гарантира, че технологиите засилват, а не намаляват нашата човечност.
Технологиите могат да предоставят огромни ползи и в бъдеще „ще има много, много прекрасни неща“, заявява Хирш-Пасек. Въпреки това тя добавя, че „човешкият вид [има] социален мозък – това е нашата същност. Колкото повече се откъсваме от социалната природа на човечеството, толкова повече се откъсваме от възможностите си като вид.“
Лиу предупреждава да не се доверяваме сляпо на цифровите технологии, включително на изкуствения интелект.
„Познаваме само част от неограничената интелигентност на Вселената“, казва той, и прекаленото разчитане на цифровите технологии рискува да ограничи стремежа ни към по-дълбокото и необяснимо знание.
Хората притежават уникален дух, душа, морал и сърце, които ни свързват с божественото. Свръхзависимостта от технологиите заплашва да атрофира тези аспекти на нашето същество – обяснява той.
Нещо повече, Лиу отбеляза, че ако човешкият морал се изгуби, ние неволно ще научим изкуствения интелект да върши лоши неща и да използва технологиите за неправомерни действия.
„Преди всичко най-важното е хората да се съсредоточат върху собственото си самоусъвършенстване – подобряването на [своята] човешка природа“. Това включва култивиране на „човешка любов, състрадание, разбиране един към друг и прошка“.
Той вярва, че тези ценности са истинската сила на човечеството и ключът към бъдещето, в което технологиите служат на съдбата ни, а не я контролират. Изборът, както винаги, е наш.
