Таралежови

	Таралежови
	Западноевропейски таралеж (E. europaeus)
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):	Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:	Бозайници (Mammalia)
(без ранг):	Еутерии (Eutheria)
разред:	Насекомоядни (Eulipotyphla)
семейство:	Таралежови (Erinaceidae)
	Научно наименование
	Erinaceidae Fischer von Waldheim, 1814
	Таралежови в Общомедия
	[ редактиране ]

Таралежови (Erinaceidae) е семейство дребни бозайници от разред Таралежоподобни (Erinaceomorpha). Разредът е обособен в нови класификации като отделя представителите му от бившия Насекомоядни. Семейството включва бодливите таралежи (подсемейство Erinaceinae) от Евразия и Африка и гимнурите (подсемейство Galericinae) от Югоизточна Азия, които нямат бодли.

С дългите си муцуни и къси опашки таралежовите наподобяват земеровките, но са много по-едри от тях, като дължината на тялото им е от 10 cm (земеровков таралеж, Neotetracus sinensis) до 44 cm (обикновен гимнур, Echinosorex gymnura), а масата им достига до 1,3 kg.^[1] С изключение на един вид, таралежовите имат по пет пръста на всяко стъпало, понякога със здрави нокти, използване за копаене. При бодливите таралежи козината на гърба е модифицирана в остри бодли. Всички видове имат анални мирисни жлези, но те са по-силно проявени при гимнурите.^[2]

Таралежовите са всеядни, като основната част от храната им са насекоми, земни червеи и други дребни безгръбначни. Ядат също семена и плодове, понякога яйца на птици и мърша. Зъбите им са остри и пригодени за улавяне на безгръбначни.

Бодливите таралежи са активни главно през нощта, докато при гимнурите това е по-слабо изразено. Много видове живеят в прости дупки в земята, докато други строят на повърхността временни гнезда от листа и трева или се настаняват в кухи пънове или други подобни скрити места. Извън размножителния сезон живеят поединично, като мъжките не участват в отглеждането на потомството.^[2]

Бременността при таралежовите продължава около 6 – 7 седмици. Малките се раждат слепи и без косми, макар че при бодливите таралежи бодлите започват да израстват около 36 часа след раждането.

Нощната арктивност на таралежите и окраската им, наподобяваща цвета на асфалтовите настилки, са причина за многобройните им жертви под колелата на автомобили по пътищата.

Класификация

Подсемейство Erinaceinae – Същински (бодливи) таралежи
- Род Atelerix – Африкански таралежи
- Род Erinaceus – Евразийски таралежи
- Род Hemiechinus
- Род Mesechinus
- Род Paraechinus
Подсемейство Galericinae – Гимнури
- Род Echinosorex
- Род Hylomys
- Род Neohylomys
- Род Neotetracus
- Род Podogymnura

Източници

↑ Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 90.
↑ ^а ^б Wroot, Andrew. The Encyclopedia of Mammals. New York, Facts on File, 1984. ISBN 0-87196-871-1. с. 750 – 757.

[1] Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 90.

[EoM-2] а ^б Wroot, Andrew. The Encyclopedia of Mammals. New York, Facts on File, 1984. ISBN 0-87196-871-1. с. 750 – 757.

[1]

[2]